Замисляли ли сте, кое отличава домът от пещерата – прозорците и вратите?
Растящият жизнен стандарт на българина, съпроводен от растящите цени на отоплението правят по-голяма нуждата от комфорт и енергоспестяване. Така старите двукатни дървени прозорци отстъпват в пейзажа на модерните дограми от профили и стъклопакет. Дограмата се сменя след десетки години, така че правилният избор е много важен, а поправянето на всяка грешка е много скъпо и бавно.
Какви са разликите между PVC, алуминий и дърво?
- Всеки избор има своите предимства и недостатъци. Масовият потребител поръчва PVC (пластмасовата) дограма. Тя е с добри топлоизолационни качества, приемлива дълготрайност, ниска цена.
- Алуминиевата дограма е механично по-здрава и предимно се използва в партерните помещения, магазини, офиси, бизнес сгради.
- Дървената дограма с метална арматура и стъклопакет е най-скъпата, но и най-доброто решение, ако можем да си го позволим.
Тъй като PVC дограмата е в пъти по-разпространена, в тази статия ще обърнем внимание на нея.
Фирмите
Важно е да се научим да правим разлика между фирми производители на профили и фирми, занимаващите със самата изработка и монтаж на дограмата. Нашата препоръка е да се доверите на специализирана фирма, разполагаща с опитни специалисти, модерна производствена база за дограма и система за контрол на качеството. Гаражните работилници вече не могат да предложат нито качество, нито добра цена. Пазарът е високо конкурентен, рекламират се множество оферти, така че бързо можете да намерите няколко добри предложения, от които да избирате.
Профилите
Поливинилхлоридът (PVC) е полимер и като всяка пластмаса остарява с времето. Сериозните производители на профили влагат скъпи модификатори (добавки), които удължават живота на пластмасата. Затова произходът на профилите (марката) е важна стъпка при избора. На българския пазар предлаганите профили са основно два типа български и немски. Българските се произвеждат от Вайспрофил, Блик и Профилинк, а немските производители са PROFINE (с марките Koemmerling, Trocal, KBE), REHAU, VEKA, SCHUECO. Тези немски марки са най-масово използвани в България и издръжливостта им против стареене е от 30 до 50 години. Издръжливостта се определя в зависимост от марката и конкретните атмосферни условия на които се излага профила. За българските няма експериментални данни, защото производството е от няколко години.
Със сигурност немските профили са по-скъпи, но всъщност в цената на общия краен продукт оскъпяването е само 5 – 10%. Българските също са с много добро качество, стига в производството да се спазва технологичен контрол. От друга страна има някои вносни уж “немски” партиди, при тях е много важно да не са “модифицирани” за българския пазар.
Противно на масовото мнение, насаждано от рекламите, по-важна е дебелината на профила от броя камери. Камерите са броят въздушни кухини между вътрешната и външна стена на профила. Най-тънките профили са са с дебелина 60 мм, но също така има и 70 мм, а най-добрите са 80 мм. Практически 3-камерен 70 мм профил не се отличава по топлопроводност от 5-камерен. Повече от 5 камери са маркетингови трикове. В някои случаи, за да се запази цената, това е за сметка на изтъняване ребрата на камерите. Прочети още…






Знаете ли, че периода от началото на Февруари до края на Март е най-подходящ за поръчка на нови мебели?
през останалите месеци от годината, това са така наречените “замрели” месеци.
Подборът на здрав и качествен посадъчен материал е предпоставка за успешното прихващане и по-нататъшното развитие на декоративната растителност. Дърветата и храстите трябва да имат ясно изразен ствол, короната да бъде добре оформена и еднакво развита във всички посоки, а кореновата система да съдържа голямо количество малки коренчета и власинки. Най-добре е да се засаждат растенията на възраст между 6 и 8 години. Точното време за засаждане зависи от биологичните особености на растението. За широколистните дървета трябва да се изчака периодът на покой, а това е през есента (в края на листопада), или напролет (преди набъбването на пъпките или началото на разлистването). Иглолистните видове имат само относителен покой. Краят на август и септември е най-подходящото време за тяхното засаждане. В районите с по-мека и топла зима е за предпочитане есенното засаждане, а по-студените райони – пролетното. 



