Идеи за обзавеждане и ремонт

“Още от детските си години вярвам в чудесата, случващи се около Коледа.  Няма друг по-приказен и необикновен празник.

Реших да разкажа за моето “коледно чудо”, изнедатата- която получих, и която ме направи истински щастлива и отворена за нови предизвикателства… Не не чакам бебе, както някои са си помислили, и не – не успях да спечеля от Големия кеш, въпреки многото смс-си, които изпратих. И така… да, на този Коледа спечелих, както вече се досещате, но не пари или материални придобивки (макар че нямаше да остана безразлична и към пежо 206 от рекламата по ТВ-то), а нещо друго, толкова безценно и за цял живот…

Само броени дни оставаха до началото на Коледните празници… Първата ми мисъл е – къде да скрия подаръците? Нашето семейство спазва освен домашно приготвените трационните коледни ястия, също така  всеки член от фамилията слага подарък под елхата. Когато бях по-малка си спомням многото пъти, когато са ме хващали “в действие”, т.е. когато посред нощ се опитвах да разопаковам надписания с моето име подарък. Е, признавам си, никога не съм успявала, но така пък ефекта от изненадата винаги е бил сто процентов. Подаръци с червени панделки, които ме чакат под елхата! Много положителен заряд ми е носила мисълта за тях, но на тази Коледа аз получих един много по-скъп, нематериален дар. И докато сюрпризите могат да ни бъдат ежедневие, ако се постараем повече, можем да направим незабравими тези жестове на внимание към най-ценните и важни хора в живота ни, то подаръците от съдбата (особено около Коледа) , когато е повече от благосклонна към нас, понякога това са – дарове, които се запазвазват за цял живот, превръщат се в неразделна част от нас самите.

Нашето семейство винаги е държало на украсата за Коледа и Нова година, която всяка година е максимално различна от миналогодишната. Какво ли не сме украсявали, къде ли не сме се катерили, колко ли пъти сме чупили играчки, в стремежа си да ги окачим на по-високо и необичайно място, но нали счупеното носи късмет. Представете си една къща, пълна с украса- гирлянди, играчки, две елхи- бяла и една в традиционно зелено, много бонбони, сладки и измаисторени “измишлъотини” от моя милост и по-малката ми сестра…

Като казвам “измишлъотини”, имам предвид всякакви нетрадиционни и новаторски идеи за подреждане (и разхвърляне, което ми идва  в повече на всяка Коледа). Но нали съм по-голямата сестра трябва да нося и по-голямата отговорност относно добрия външен вид на дома. И отново- поредния “грандиозен скандал”- кой как да украси елхата- всеки със своята идея предизвикваше яда на другия. Мисля си, че ни е хубав навик всяка Коледа да прибавяме по още една коледна играчка, но май ни стана и тадиция  да предизвикваме редовно прослувутия спор относно “джунджуриените” надлежностти. Е, не успяхме да стигнем до консенсус, но всеки си украси собствената елха и стая. Ние със сестра ми имаме 6-годишна разлика и винаги сме си помагали- аз за уроците, а тя на мен за – трупането на опит в домакинската работа и поемането на повече отговорностти. Но да си призная винаги съм си мечтала и за по-голяма сестра, най-малкото, че ми беше писнало да отговарям за “белите” на малката.

Въпросният Ден, (слагам главно “Д”, защото е много специален), за който искам да разкажа- неделя. Съвсем обикновено и бих казала доста студено утро- събудих се с мисълта, че днес, именно днес ми е Ден- чувствах се много по ведра, бодра ( след нес кафенцето, разбира се), изпълнена с онзи ентусиазъм, който ме кара да гледам само на позитивното в живота и сякаш нищо не можеше да помрачи свежарското ми настроение.

Около обед ни дойдоха гости- мъж и жена, непознати до този момент, поне за мен. Малко по-късно разбрах, че момичето, което е дошло на гости е всъщност жената, с която искам да се започная вече около 8 години. Но поради липса на смелост, поради липса на информация, и поради уважение към баща ми, когото обичам безкрайно много, и на когото разчитам безрезервно, аз така и не се срещнах с въпросното момиче.

Малко предистория за въпросният човек-  дъщерята на баща ми. Това е първородното му дете, но от жена, с която са имали лек флирт. Колко сериозни са били отношенията им е въпрос на различни гледни точки и разгорещена дискусия! Непосредствено преди раздялата им- жената ражда момиченце. Следват тестове за бащинство, ходене по съдилища и по мъките, в крайна сметка се оказва на 100%, че това дете е негово. В продължение на години, баща ми е изплащал издръжка на детето, но не е поддържал никаква връзка нито с него, нито със родителката.

Минават няколко години и  той решава да се ожени за майка ми, след което им се раждат две деца- отново момичета… Както казват само хората на изкуството правят момичета, но освен това отново те- мъжете, които обичат да “хойкат” повече от допустимото – правят женски деца. Това е в кръга на шегата… Никой не може да си избяга от съдбата…

Та, ето- както казах, съдбата- почука на нашата врата, навръх наближаващите коледни празиници. Не мога да опиша колко бях изненадана и с леко притеснение докоснах ръката за поздрав на моята полусестра. Дори сега като пиша и ми става много мило, но и сантиментално.

Разрадвах се на посещеието й- на това, че открих своята първа полусестра. Седнахме една до друга и се започна съвсем непринуден разговор за живота- все пак бяхме с голяма възрастова граница- и трите сестри с над 5-годишна разлика помежду си. Докато си говорехме, аз я почуствах доста близка, макар на практика да сме били досега непознати. Направи ми впечатление, че и трите имаме общи интереси, възгледи, и не на последно място място бе- общата прилика. Да, приличахме си, имахме общи черти, което е нормално. След толкова години- тя е събрала смелост и се е изправила пред изпитанието да дойде и да поиска да се запознаем, да поддържаме контакт и за в бъдеще. Това е страхотно.

Ето, че Коледа, освен надежда, вяра и любов, носи и смелост на хората. Смелостта да рискуваш, защото някак си знаеш, че чудото на Коледа ще бъде с теб, ще ти помогне да се справиш във всяка ситуация, ще сбъдне всяка мечта или желана среща, която пожелаеш, стига само да го искаш от сърце и да вярваш в себе си.

Сега – няколко дни преди истинската дата 25 декември 2009г. се надявам да прекараме Коледа отново заедно, защото това е семеен празник и трябва да го празнуваме всички заедно, независимо кой от коя страна ти е роднина, дали е напълно от твоята кръв или наполовина. Хайде да не бъдем дребнави, та това бе най- съдбоносната среща в живота ми! Повярвайте, това няма никакво значение, стига да почувстваш човека до себе си със сърцето си. А това е толкова лесно и се усеща веднага.

Със сигурност тази Коледа мога да я опиша само с две думи- съдбоносна и уникална. Зная, че няма да има толкова специална Коледа, зная, че ще вярвам и ще продължавам да нося коледния дух в себе си, и не на последно място- няма да спра да показвам обичта си към хората, които ценя и обичам.

Ето, че сме на прага на 2010- та година и си мисля че това ще е една страхотна година- защото вече се познаваме със нашата сестра( “кака” ) и още повече си мисля, че ще бъдем много щастливи, защото числото на годината ще е 3, ние сме също вече трички и се надявам завинаги.

Иска ми се тук да вметна една метафора, в началото започнах с украсата – двете елхички-сестрички (малката бяла и голямата зелена), които стояха от дясно на камината , за които двете със по-малката ми сестра спорихме относно украсата и начина за поставяне на пъстрите лампички… Забравих да спомена, че хоризонтално до камината- в левия ъгъл се поддаваше голям букет от изкуствени цветя, красиви, но липсващи им блясък. И докато спорехме за разпределянето на лампчите, никоя от нас двете не се сети да избърше и освежи старият “букет”,  Човек е щастлив, когато расте в добро семейство, без да му липсва обич, подкрепа и семеен уют, но рядко се замисляме, за другата страна на монетата, където може би не е толкова  “розово” положението.

Сещам се за коледната легенда – историята на коледният чорап, която са ми разказвали като малка. Тази година ще е повече от актуална, защото това е история за трите дъщери на един благородник. Младите момичета скоро трябвало да се омъжат и всяка да поеме по своя път, но след загубата на майка им, се струпали много отговорностти върху тяхните плещи – чистене, готвене, пране… Една вечер след като изпрали дрехите си, постряли своите чорапи над камината за да изсъхнат по бързо. И ето, че в  тази нощ се случило тяхното “коледно чудо”, което е останало в историята и до днес. Св. Николай, знаейки за изключително трудното положение на семейството, спрял пред къщата на благородника. Погледнал през прозореца, за да се увери, че всички спят, и забелязал оставените на камината чорапи. В този миг на Св. Николай взел от шейната си три торби със злато, влязал през комина на къщата и ги сложил в чорапите на девойките.

На сутринта, когато момичетата се разсънили, те намерили чорапите си пълни със злато. Така благородният им баща успял да види трите си дъщери омъжени, доживял живота си спокойно и щастливо.

Може би освен украсата, подаръците и ястията, с които сме ангажирани около светлият празник трябва да си припомняме и разказваме коледни итории, останали вечни, защото с тях сме израстнали, и именно те са ни накарали да повярвама в “магията” около Коледа.

Желая ви весела Коледа, изтълнена с много любов, близост, всеотдайност, мечти, хармония и още повече поводи за наздравe през предстоящата 2010 година.

Милена Димитрова”

Ако публикациите тук ти харесват, можеш да ги споделиш с приятели или да се абонираш за новости чрез Email или RSS четец. За целта просто използвай желания бутон:

Етикети: декорации, декорация, конкурс