Разхождайки се през интернет пространството попаднах на много интересни плочи за градина. След като разгледах доста голямо разнообразие от тях се замислих следното: “Защо в България няма такова разнообразие?”, а може да има. Лично аз бих предпочела да си направя пътеките в градината с нещо такова вместо класическите плътни пътеки. Вие какво мислите, бихте ли си купили такива плочи? Ако да споделете, случайно някой производител на такива изделия може да реши да ги прави ако има интерес.
Скалния кът претворява в градината съчетанието между растения и скали в природата. Присъствието му в един двор или парк придава стил и колорит. У нас обаче, той често е неестествен и се превръща в кич. Подходящи места за неговото изграждане са около плочници, веранди, барбекюта, в периферията на градината и на места с по-голяма денивелация, в никакъв случай в центъра на градината.
Първо трябва да се уточнят неговите височина, големина и форма. Височината и големината зависят от разстоянието между него и най-важните гледни точки, големината на двора, дали той скрива или не красиви гледки и елементи. Височината е добре да не надвишава една трета от разстоянието, от което се възприема. В по просторни дворове може да се направят по – големи скални кътове. Формата е добре да е вписана в линиите на растителността и архитектурните елементи. Добре е да е раздвижена, като наподобява естествен пейзаж, за предпочитане е с нечетен брой върхове. При възможност може да се изградят била и дерета .
Основни градивни елементи са камъните и растителността. Те трябва да се разполагат така, че да се подчертават, а не скриват един друг. Първо се уточнява видовия състав на растителността. Избират се акценти – видове с чадъровидни, колоновидни, кълбовидни и други интересни форми. За заден план се използват по – високи , а за преден план по ниски растения. Препоръчително е да има видове с различни цветове на листата и на цветовете. Може да изберете и растения примерно предимно със сиво – синя гама на листата. При алпинеумите / вид скални кътове / се използват растения с алпийски произход.
Започва се с оформянето на хълмове от почва. После се изгражда скелет от едри камъни и растения.Първо се засаждат или определят местата на растителните акценти. После се редят каманите. Най добре е те да имат еднакъв цвят и структура. Започва се от едрите, като всеки камак внимателно се оглежда и му се избира лице , което се поставя срещу основната гледна точка . Каманите се заравят леко в пръстта и се допират един до друг, с кокото може по незабележими фуги. Всеки камък трябва да си има легло, на което да стои здраво и неподвижно. Те може да се скрепят с циментов разтвор, където няма да се вижда, или където може да се зарие с пръст. След като сте приключили с по едрите се започва с по дребните скални късове. Те трябва да се редят, така че да се оставят тераси и ниши така че да могат в тях да се засадят растения и да се задържат почвата и ценната влага. Водещото при реденето е камъните да се подредят така , че да няма тежки струпвания и да са разпределени сякаш случайно, което им придава естественост.
Сега идва ред и на по малките растения. Те се засаждат на групи от по няколко растения от един вид на една тераса. Стремежът е да се получи едновременно баланс и контраст на цветове и форми. Подходящи растения за скалния кът са : палмоволистен явор, смарагдова туя, кълбовидна туя, коничен смърч , ериковидна туя, клек, азалия, лавандула, спирея, потентила, някои видове астри, котонеастер, лоницера, евонимус, хоста, мащерка, карамфилчета, седум, алпийска роза, флокс, рожец, ерика и много други.
В заключение можем да кажем, че при озеленяване на градини скалният кът е основен акцент, но трябва да се има в предвид, че той не е подходящ за всички места и дворове.
03
Jan
Някои тънкости при саденето на дървета и храсти
Публикувал: Д. Николова // Категория: Градина
Подборът на здрав и качествен посадъчен материал е предпоставка за успешното прихващане и по-нататъшното развитие на декоративната растителност. Дърветата и храстите трябва да имат ясно изразен ствол, короната да бъде добре оформена и еднакво развита във всички посоки, а кореновата система да съдържа голямо количество малки коренчета и власинки. Най-добре е да се засаждат растенията на възраст между 6 и 8 години. Точното време за засаждане зависи от биологичните особености на растението. За широколистните дървета трябва да се изчака периодът на покой, а това е през есента (в края на листопада), или напролет (преди набъбването на пъпките или началото на разлистването). Иглолистните видове имат само относителен покой. Краят на август и септември е най-подходящото време за тяхното засаждане. В районите с по-мека и топла зима е за предпочитане есенното засаждане, а по-студените райони – пролетното. Прочети още…
МЕБЛИ?Но КАКВИ?Логичен въпрос. Не е лесен отговорът обаче. Ако например решим да ги класифицираме според признак за неподатливост на атмосферни влияния, с една дума, вечни – веднага ще изпъкнат гордо бетонът и гранитът. Да, наистина неустоими на времето – но определено стоят тежко и доминиращо, особено в една мъничка градина. Обществен парк – защо не, бетонови пейки биха устояли на всякакви силови набези на недотам доброжелателни хора. Следват мебелите от метал и ковано 
желязо – маси, столове, шезлонги, пейки… истинска красота. Нежни, ефирни, подобни на скулптури – те са елегантно и изискано решение за всяка градина. Декорирани с меки тапицерии и възглавнички, те носят не само комфорт, но и романтичен полъх от миналото, малко „аристократизъм”. Не знам защо се сещам за старите снимки от 20-те години на миналия век, може би просто такава е била модата. Естествено, водата и влагата са техният неприятел, но решение има със специалните за целта лакови покрития. Друго малко неудобство е тяхното тегло, което не е съществен проблем, особено ако сте по-скоро консервативен тип и предпочитате да си заковете веднъж завинаги любимото кътче. 
Според класацията на трето място – но затова пък добре известни на всички, са дървените мебели. Минутка за реклама, но май няма нужда – толкова са обичани, че ако класацията бе за „популярност” – биха заели заслужено първо място. Тук обаче настъпва леко объркване – основната суровина може да е от екзотично дърво или местен вид, за направата на мебелите се използват комбинации от дърво и плат, дърво и метал, различни цветове, различни „плетки” на дървото, различни форми – прави, огънати, сгъваеми или не.
