Скалния кът претворява в градината съчетанието между растения и скали в природата. Присъствието му в един двор или парк придава стил и колорит. У нас обаче, той често е неестествен и се превръща в кич. Подходящи места за неговото изграждане са около плочници, веранди, барбекюта, в периферията на градината и на места с по-голяма денивелация, в никакъв случай в центъра на градината.
Първо трябва да се уточнят неговите височина, големина и форма. Височината и големината зависят от разстоянието между него и най-важните гледни точки, големината на двора, дали той скрива или не красиви гледки и елементи. Височината е добре да не надвишава една трета от разстоянието, от което се възприема. В по просторни дворове може да се направят по – големи скални кътове. Формата е добре да е вписана в линиите на растителността и архитектурните елементи. Добре е да е раздвижена, като наподобява естествен пейзаж, за предпочитане е с нечетен брой върхове. При възможност може да се изградят била и дерета .
Основни градивни елементи са камъните и растителността. Те трябва да се разполагат така, че да се подчертават, а не скриват един друг. Първо се уточнява видовия състав на растителността. Избират се акценти – видове с чадъровидни, колоновидни, кълбовидни и други интересни форми. За заден план се използват по – високи , а за преден план по ниски растения. Препоръчително е да има видове с различни цветове на листата и на цветовете. Може да изберете и растения примерно предимно със сиво – синя гама на листата. При алпинеумите / вид скални кътове / се използват растения с алпийски произход.
Започва се с оформянето на хълмове от почва. После се изгражда скелет от едри камъни и растения.Първо се засаждат или определят местата на растителните акценти. После се редят каманите. Най добре е те да имат еднакъв цвят и структура. Започва се от едрите, като всеки камак внимателно се оглежда и му се избира лице , което се поставя срещу основната гледна точка . Каманите се заравят леко в пръстта и се допират един до друг, с кокото може по незабележими фуги. Всеки камък трябва да си има легло, на което да стои здраво и неподвижно. Те може да се скрепят с циментов разтвор, където няма да се вижда, или където може да се зарие с пръст. След като сте приключили с по едрите се започва с по дребните скални късове. Те трябва да се редят, така че да се оставят тераси и ниши така че да могат в тях да се засадят растения и да се задържат почвата и ценната влага. Водещото при реденето е камъните да се подредят така , че да няма тежки струпвания и да са разпределени сякаш случайно, което им придава естественост.
Сега идва ред и на по малките растения. Те се засаждат на групи от по няколко растения от един вид на една тераса. Стремежът е да се получи едновременно баланс и контраст на цветове и форми. Подходящи растения за скалния кът са : палмоволистен явор, смарагдова туя, кълбовидна туя, коничен смърч , ериковидна туя, клек, азалия, лавандула, спирея, потентила, някои видове астри, котонеастер, лоницера, евонимус, хоста, мащерка, карамфилчета, седум, алпийска роза, флокс, рожец, ерика и много други.
В заключение можем да кажем, че при озеленяване на градини скалният кът е основен акцент, но трябва да се има в предвид, че той не е подходящ за всички места и дворове.
Подборът на здрав и качествен посадъчен материал е предпоставка за успешното прихващане и по-нататъшното развитие на декоративната растителност. Дърветата и храстите трябва да имат ясно изразен ствол, короната да бъде добре оформена и еднакво развита във всички посоки, а кореновата система да съдържа голямо количество малки коренчета и власинки. Най-добре е да се засаждат растенията на възраст между 6 и 8 години. Точното време за засаждане зависи от биологичните особености на растението. За широколистните дървета трябва да се изчака периодът на покой, а това е през есента (в края на листопада), или напролет (преди набъбването на пъпките или началото на разлистването). Иглолистните видове имат само относителен покой. Краят на август и септември е най-подходящото време за тяхното засаждане. В районите с по-мека и топла зима е за предпочитане есенното засаждане, а по-студените райони – пролетното. 
МЕБЛИ?Но КАКВИ?Логичен въпрос. Не е лесен отговорът обаче. Ако например решим да ги класифицираме според признак за неподатливост на атмосферни влияния, с една дума, вечни – веднага ще изпъкнат гордо бетонът и гранитът. Да, наистина неустоими на времето – но определено стоят тежко и доминиращо, особено в една мъничка градина. Обществен парк – защо не, бетонови пейки биха устояли на всякакви силови набези на недотам доброжелателни хора. Следват мебелите от метал и ковано 
желязо – маси, столове, шезлонги, пейки… истинска красота. Нежни, ефирни, подобни на скулптури – те са елегантно и изискано решение за всяка градина. Декорирани с меки тапицерии и възглавнички, те носят не само комфорт, но и романтичен полъх от миналото, малко „аристократизъм”. Не знам защо се сещам за старите снимки от 20-те години на миналия век, може би просто такава е била модата. Естествено, водата и влагата са техният неприятел, но решение има със специалните за целта лакови покрития. Друго малко неудобство е тяхното тегло, което не е съществен проблем, особено ако сте по-скоро консервативен тип и предпочитате да си заковете веднъж завинаги любимото кътче. 
Според класацията на трето място – но затова пък добре известни на всички, са дървените мебели. Минутка за реклама, но май няма нужда – толкова са обичани, че ако класацията бе за „популярност” – биха заели заслужено първо място. Тук обаче настъпва леко объркване – основната суровина може да е от екзотично дърво или местен вид, за направата на мебелите се използват комбинации от дърво и плат, дърво и метал, различни цветове, различни „плетки” на дървото, различни форми – прави, огънати, сгъваеми или не. 
